09 ноември 2011

Ти-ри-ри-рам... Тирамису!



Максимално близко до оригиналната италианска рецепта, която всъщност има доста вариации ;)


ПРОДУКТИ:

Бишкоти САВОЯРДИ– италиански бишкоти, има ги вече навсякъде в нормалните магазини. Два малки пакета или един голям. Българските бишкоти категорично не стават, просто защото са съвсем различни – тежки и плътни, а трябва да са леки и въздушни. Цената за голям пакет е около 4-5 лева. Ето една от марките, които се срещат по нашите магазини:



Сирене МАСКАРПОНЕ – пак италианско. Не опитвайте да го замествате с крема-сирене или някакво друго, примерно Филаделфия. Тирамису се прави с маскарпоне и точка! В БГ се срещат няколко марки, предимно в кутии от по 500 грама. Цената е между 6 и 10 лева. По-скъпото наистина е по-добро, но не се сещам за конкретната марка в момента. Ето така изглежда:












Вино МАРСАЛА – италианско, кво да е друго! ;) Това не е вино за пиене, а специално за готвене. Бутилката е 13-15 лева, зависи откъде ще го купиш. Ако изобщо го намериш… ;) Продават го в гъзарските магазини за алкохол, може да го има и в Пикадили. Ако нямаш марсала, можеш да я замениш с коняк, ром, ароматно вино – но просто няма да е същото.
 




А ето и всичко накуп:
Бишкоти Савоярди – един голям пакет
Маскарпоне – 1 кутия от 500 г.
Марсала – 100-150 мл.
5 яйца
10 лъжици захар
300 мл силно кафе – леееко подсладено
Какао за поръсване

ПРИГОТВЯНЕ:

Първо сваряваш кафето и го оставяш да изстине.
Не! Първо вадиш яйцата и маскарпонето от хладилника. Златно правило при повечето десерти с яйца, мляко, сметана и т.н. – продуктите трябва да са със стайна температура! Особено яйцата!
Та сваряваш кафето, слагаш му лъжица захар и го оставяш да изстине. (Друго златно правило относно сиропирането на тестени неща – никога не се залива, кисне, потапя в горещ сироп, течност и т.н.)
После отделяш белтъците от жълтъците.
Жълтиците разбиваш много хубаво, до пухкавост с миксер и 5 лъжици захар. Към тях прибавяш и 50 мл. Марсала!
(Тук някои хора от шубе обработват жълтъците на водна баня – аз не го правя, защото в оригинал са си сурови, а и е по-лесно и бързо.)
Разбиваш някак си и гъстото маскарпоне и прибавяш към него жълтъците.
Отделно разбиваш белтъците на сняг – пак останалите 5 лъжици захар.
Прибавяш и тях към максарпонето+жълтъците, но не биеш с миксер, а леко с дървена лъжица, за да не спаднат белтъците. Трябва да е по-скоро въздушен, отколкото гладък, гъст крем. Той после ще стане такъв, ама чак като сглобиш тирамисуто и постои няколко часа в хладилника.
Връщаш се при кафето, вече трябва да е изстинало и наливаш в него още 50 мл. марсала. Може и малко повече ;)
И започваш сглобяването. Трябва ти хубав съд, не много дълбок, но не и плитък – примерно квадратна йенска тава или пластмасова кутия, може и тавичка. Хубаво е да е с капак, за да не поема после аромати от хладилника.
И така – топиш бишкотите една по една в кафето, ама не ги задържаш вътре, а веднага вадиш. Просто леко потапяш с пръсти и вадиш. Защото тези бишкоти поемат много и веднага се разкашкват. Така редиш един ред бишкоти и го заливаш с крема. Бучкаш леко с лъжицата да влезе крем навсякъде в дупчиците. После редиш втория ред бишкоти и пак крем. Ако ти остане материал – на мен винаги ми остава – правя малки индивидуални тирамисута в купички. Покриваш с фолио или капак съда и пъхаш в хладилника.

И тук идва най-трудното – чакането! Трябва да престои най-малко 6-7 часа, а най-добре цял ден или нощ.




При сервиране всяко парче индивидуално се наръсва обилно с какао (с цедка) и още по-индивидуално се изяжда за секунди!
Да ви е сладко!