Грис халва (много вкусна)

С Анета често спорим за грис халвата. Тя я прави блеееда, ей сега ще припадне в чинията... Въпреки това не мога да отрека, че всеки път й става много вкусна. Може би защото - както казва Иво - Анета не прави грис халва, а "Greеce халва". ;)

Та ето какво трябва за тоз десерт за мен неустоим, а за други - кошмар от детската градина:

Чаша и половина захар

Две чаши и половина вода

Почти две чаши грис

Масло на око (1/3 голямо пакетче или малко повече)

Орехи натрошени

Канела

Ванилия

Слагам захарта и водата да кипнат, и вътре мушвам канелата и ванилията.

В дълбокия тиган разтопявам маслото, и като зацвърчи леко ръгам и двете чаши грис. Бъркам и пържа (по-скоро се пече тигана) до цвят по желание. Аз предпочитам по-тъмно. Слагам и орехите. Накрая заливам със сиропа – бълбука силно. Бъркам, докато започне да се отделя от стените. Слагам капака и така стои 30 мин. После обръщам халвата върху голяма чиния и я режа като торта. Вилици и т.н…Ммммм!

Добрите месарници

Ох, свине и говеда много наоколо, пък хубавото месо е кът... 

София

В центрума на София-братче-центъра-на-просветата има разни месарници и сега ще разправям за тях. Една от най-старите е на кьошето на "Графа" и "Шишман" - уважавам възрастните месари там, ама вече май само заради  плакатите на "Левски" и Гунди по стените - отдавна месото им не е ОК, продават уж прясно, пък то го виждаш как е на калъп замръзнало... И доста карантии имат - който му стиска, нека опита.

По-нататък по "Шишман", между "Иван Вазов" и "Славянска" има друга стара мъничка месарница, вече по-скоро мини-гастроном. Има малък асортимент от сорта на свински котлети, вратни и кайма, за спешен случай става.

Често купувам месо, готови кюфтета и наденици, също и колбаси разни, от месарницата "Лесидрен" на "Патриарха". В началото (отвориха магазина май някъде през 2010-а) много ме ядосваше персонала - обикновени продавачки, които хал хабер си нямаха от месо. Помолиш да ти отрежат вратни пържоли - ми то не можеш да разбереш от коя страна е плоското на пържолата! Веднъж така ме беше ядосала едната - не стига, че опропастява месото с ножа, ами и нелюбезна, та пратих сигнален мейл директно до фирмата. Отговориха ми, че са я глобили, а след време направо изчезна въпросната дама от магазина. Надявам се, че не сме я изяли под формата на суров суджук... ;) Вече в магазина работят стари кадри на фирмата и забележки няма. Месото е прясно, прилично добро. Освен обичайните свински и смесени кюфтета, продават в тарелки от по 10 броя и дивечови кюфтаци. Цената е почти двойна на стандартните, но си струва - добри са. Имат и всякакви варено-пушени и сухи филета, салами, леберкез, кренмирши и т.н.

Най-почитаната от мен е "Моята месарница" на ъгъла на улиците "Неофит Рилски" и "Цар Асен". В началото на 90-те там се помещаваше Първа частна аптека (после по морето имаше и Първа частна милиция, ама това е друга тема, за други вратове - приличат на свински, а не са...). Та в "Моята месарница" има почти всякакви меса - свински, телешки, пилешки. Телешко има и по-възрастно, и от млади, млечни телета. Пилета продават цели, както и разфасовани на гърди, бутове, крила, фенери, шийки, дробчета, сърца. Целите пилета са охладени, на марката DUC (Дюк) - доста жълти отвън, по-вталени (тоест не толкова напомпани, изглеждат по-естествено от повечето си охладени и замразени събратя) и при варене образуват прилично мазен бульон.


Също пазаря от "Майстори месари" на бул. "Черни връх" (срещу Музея "Земята и хората" и до сладкарница "Неделя"). Мераклии са момчетата - най ме кефи, че имат специален уред, с който не начукват, а перфорират телешките шницели и те стават ефирни и буквално за 2 мин в тигана са готови. И вкусни!

Най-новото ми откритие е месарница BUTCHER на "Гурко". Държат я турци, съответно свиня не търсете там. Самият магазин по-скоро прилича на бутик за месо, цените съответно също са леко бутикови, но пък доста новости ще видите и опитате от там. Препоръчвам!




Банско

В Банско дълги години господар бяха магазините на фирма "Пулче 1".

Ска-ска-ска-скариди!

Продукти-мродукти

600-800 г скариди (за 2-4 човека). Ох, най-добре да си е цяло кило...

Масло (от хубавото)

Зехтин (от ароматния)

Чесън – 6-8-10 скилидки (според смелостта на готвача)

Шарен пипер – на вкус

Сол

Вино – няколко лъжици

Лимон – сокът на 1-2 броя

Говорим за едрите скариди, поне колкото палец. Дребните черноморски "череши" са за салата, не са за наяждане. Добре е да купите пресни скариди. Което автоматично значи, че са сурови, зеленикаво-кафяви. Ако са розови, значи са бланширани. Измиват се под течаща вода, като им се маха тъмната пихтийка в основата на главата, откъм гърба. Могат да се махнат и главите, да се оставят само необелените опашки – въпрош на вкуш! Но може и със замразени - всъщност напоследък купувам замразени скариди тип Easy Peal – по-изгодно и по-удобно. Те са изчистени, само шлюпката на опашката е оставена, защото имено скаридената обвивка дава този неустоим морски вкус на вкусотията. Та ако са такива, оставете ги да се размразят, изплакнете ги и може леко да ги подсушите.

В тиганя се слагат маслото и зехтина (преобладава маслото, но се слага и зехтин, защото иначе маслото прегаря). Щом се сгорещи мазнината, се ръгва и пресованият чесън. Оставя се самотен в таганя, за да си пусне ароматите без да се препържи, и след това се изсипват ТП* скаридите. Бъркат се да им влезе масълцето навсякъде и се захлупват с капак за 3-4 мин. Пак бъркаш. Като порозовеят отвсякъде – готови са! Слагаш сол и смлян пипер, виното също. Като се поизпари виното и му остане само готварския аромат, добавяш щедро и лимона, че да стане хубав маслено-лимонов сос за топене с меко хлебче. Важно е да не се преготвят – месото им става сухо и жилаво. Изключваш котлона и сервираш в голяма купа на средата на масата, че да е далече на всички и да остане повече за теб!


ТП* - Техни Превъзходителства

Ти-ри-ри-рам... Тирамису!

Максимално близко до оригиналната италианска рецепта, която всъщност има доста вариации ;)

ПРОДУКТИ:

Бишкоти САВОЯРДИ– италиански бишкоти, има ги вече навсякъде в нормалните магазини. Два малки пакета или един голям. Българските бишкоти категорично не стават, просто защото са съвсем различни – тежки и плътни, а трябва да са леки и въздушни. Цената за голям пакет е около 4-5 лева. Ето една от марките, които се срещат по нашите магазини:

Сирене МАСКАРПОНЕ – пак италианско. Не опитвайте да го замествате с крема-сирене или някакво друго, примерно Филаделфия. Тирамису се прави с маскарпоне и точка! В БГ се срещат няколко марки, предимно в кутии от по 500 грама. Цената е между 6 и 10 лева. По-скъпото наистина е по-добро, но не се сещам за конкретната марка в момента. Ето така изглежда:

Вино МАРСАЛА – италианско, кво да е друго! ;) Това не е вино за пиене, а специално за готвене. Бутилката е 13-15 лева, зависи откъде ще го купиш. Ако изобщо го намериш… ;) Продават го в гъзарските магазини за алкохол, може да го има и в Пикадили. Ако нямаш марсала, можеш да я замениш с коняк, ром, ароматно вино – но просто няма да е същото.

 

А ето и всичко накуп:

Бишкоти Савоярди – един голям пакет

Маскарпоне – 1 кутия от 500 г.

Марсала – 100-150 мл.

5 яйца

10 лъжици захар

300 мл силно кафе – леееко подсладено

Какао за поръсване

ПРИГОТВЯНЕ:

Първо сваряваш кафето и го оставяш да изстине.

Не! Първо вадиш яйцата и маскарпонето от хладилника. Златно правило при повечето десерти с яйца, мляко, сметана и т.н. – продуктите трябва да са със стайна температура! Особено яйцата!

Та сваряваш кафето, слагаш му лъжица захар и го оставяш да изстине. (Друго златно правило относно сиропирането на тестени неща – никога не се залива, кисне, потапя в горещ сироп, течност и т.н.)

После отделяш белтъците от жълтъците.

Жълтиците разбиваш много хубаво, до пухкавост с миксер и 5 лъжици захар. Към тях прибавяш и 50 мл. Марсала!

(Тук някои хора от шубе обработват жълтъците на водна баня – аз не го правя, защото в оригинал са си сурови, а и е по-лесно и бързо.)

Разбиваш някак си и гъстото маскарпоне и прибавяш към него жълтъците.

Отделно разбиваш белтъците на сняг – пак останалите 5 лъжици захар.

Прибавяш и тях към максарпонето+жълтъците, но не биеш с миксер, а леко с дървена лъжица, за да не спаднат белтъците. Трябва да е по-скоро въздушен, отколкото гладък, гъст крем. Той после ще стане такъв, ама чак като сглобиш тирамисуто и постои няколко часа в хладилника.

Връщаш се при кафето, вече трябва да е изстинало и наливаш в него още 50 мл. марсала. Може и малко повече ;)

И започваш сглобяването. Трябва ти хубав съд, не много дълбок, но не и плитък – примерно квадратна йенска тава или пластмасова кутия, може и тавичка. Хубаво е да е с капак, за да не поема после аромати от хладилника.

И така – топиш бишкотите една по една в кафето, ама не ги задържаш вътре, а веднага вадиш. Просто леко потапяш с пръсти и вадиш. Защото тези бишкоти поемат много и веднага се разкашкват. Така редиш един ред бишкоти и го заливаш с крема. Бучкаш леко с лъжицата да влезе крем навсякъде в дупчиците. После редиш втория ред бишкоти и пак крем. Ако ти остане материал – на мен винаги ми остава – правя малки индивидуални тирамисута в купички. Покриваш с фолио или капак съда и пъхаш в хладилника.

И тук идва най-трудното – чакането! Трябва да престои най-малко 6-7 часа, а най-добре цял ден или нощ.

При сервиране всяко парче индивидуално се наръсва обилно с какао (с цедка) и още по-индивидуално се изяжда за секунди!

Да ви е сладко!