Грис халва (много вкусна)

С Анета често спорим за грис халвата. Тя я прави блеееда, ей сега ще припадне в чинията... Въпреки това не мога да отрека, че всеки път й става много вкусна. Може би защото - както казва Иво - Анета не прави грис халва, а "Greеce халва". ;)

Та ето какво трябва за тоз десерт за мен неустоим, а за други - кошмар от детската градина:

Чаша и половина захар

Две чаши и половина вода

Почти две чаши грис

Масло на око (1/3 голямо пакетче или малко повече)

Орехи натрошени

Канела

Ванилия

Слагам захарта и водата да кипнат, и вътре мушвам канелата и ванилията.

В дълбокия тиган разтопявам маслото, и като зацвърчи леко ръгам и двете чаши грис. Бъркам и пържа (по-скоро се пече тигана) до цвят по желание. Аз предпочитам по-тъмно. Слагам и орехите. Накрая заливам със сиропа – бълбука силно. Бъркам, докато започне да се отделя от стените. Слагам капака и така стои 30 мин. После обръщам халвата върху голяма чиния и я режа като торта. Вилици и т.н…Ммммм!

Добрите месарници

Ох, свине и говеда много наоколо, пък хубавото месо е кът... 

София

В центрума на София-братче-центъра-на-просветата има разни месарници и сега ще разправям за тях. Една от най-старите е на кьошето на "Графа" и "Шишман" - уважавам възрастните месари там, ама вече май само заради  плакатите на "Левски" и Гунди по стените - отдавна месото им не е ОК, продават уж прясно, пък то го виждаш как е на калъп замръзнало... И доста карантии имат - който му стиска, нека опита.

По-нататък по "Шишман", между "Иван Вазов" и "Славянска" има друга стара мъничка месарница, вече по-скоро мини-гастроном. Има малък асортимент от сорта на свински котлети, вратни и кайма, за спешен случай става.

Често купувам месо, готови кюфтета и наденици, също и колбаси разни, от месарницата "Лесидрен" на "Патриарха". В началото (отвориха магазина май някъде през 2010-а) много ме ядосваше персонала - обикновени продавачки, които хал хабер си нямаха от месо. Помолиш да ти отрежат вратни пържоли - ми то не можеш да разбереш от коя страна е плоското на пържолата! Веднъж така ме беше ядосала едната - не стига, че опропастява месото с ножа, ами и нелюбезна, та пратих сигнален мейл директно до фирмата. Отговориха ми, че са я глобили, а след време направо изчезна въпросната дама от магазина. Надявам се, че не сме я изяли под формата на суров суджук... ;) Вече в магазина работят стари кадри на фирмата и забележки няма. Месото е прясно, прилично добро. Освен обичайните свински и смесени кюфтета, продават в тарелки от по 10 броя и дивечови кюфтаци. Цената е почти двойна на стандартните, но си струва - добри са. Имат и всякакви варено-пушени и сухи филета, салами, леберкез, кренмирши и т.н.

Най-почитаната от мен е "Моята месарница" на ъгъла на улиците "Неофит Рилски" и "Цар Асен". В началото на 90-те там се помещаваше Първа частна аптека (после по морето имаше и Първа частна милиция, ама това е друга тема, за други вратове - приличат на свински, а не са...). Та в "Моята месарница" има почти всякакви меса - свински, телешки, пилешки. Телешко има и по-възрастно, и от млади, млечни телета. Пилета продават цели, както и разфасовани на гърди, бутове, крила, фенери, шийки, дробчета, сърца. Целите пилета са охладени, на марката DUC (Дюк) - доста жълти отвън, по-вталени (тоест не толкова напомпани, изглеждат по-естествено от повечето си охладени и замразени събратя) и при варене образуват прилично мазен бульон.


Също пазаря от "Майстори месари" на бул. "Черни връх" (срещу Музея "Земята и хората" и до сладкарница "Неделя"). Мераклии са момчетата - най ме кефи, че имат специален уред, с който не начукват, а перфорират телешките шницели и те стават ефирни и буквално за 2 мин в тигана са готови. И вкусни!

Най-новото ми откритие е месарница BUTCHER на "Гурко". Държат я турци, съответно свиня не търсете там. Самият магазин по-скоро прилича на бутик за месо, цените съответно също са леко бутикови, но пък доста новости ще видите и опитате от там. Препоръчвам!




Банско

В Банско дълги години господар бяха магазините на фирма "Пулче 1".

Ска-ска-ска-скариди!

Продукти-мродукти

600-800 г скариди (за 2-4 човека). Ох, най-добре да си е цяло кило...

Масло (от хубавото)

Зехтин (от ароматния)

Чесън – 6-8-10 скилидки (според смелостта на готвача)

Шарен пипер – на вкус

Сол

Вино – няколко лъжици

Лимон – сокът на 1-2 броя

Говорим за едрите скариди, поне колкото палец. Дребните черноморски "череши" са за салата, не са за наяждане. Добре е да купите пресни скариди. Което автоматично значи, че са сурови, зеленикаво-кафяви. Ако са розови, значи са бланширани. Измиват се под течаща вода, като им се маха тъмната пихтийка в основата на главата, откъм гърба. Могат да се махнат и главите, да се оставят само необелените опашки – въпрош на вкуш! Но може и със замразени - всъщност напоследък купувам замразени скариди тип Easy Peal – по-изгодно и по-удобно. Те са изчистени, само шлюпката на опашката е оставена, защото имено скаридената обвивка дава този неустоим морски вкус на вкусотията. Та ако са такива, оставете ги да се размразят, изплакнете ги и може леко да ги подсушите.

В тиганя се слагат маслото и зехтина (преобладава маслото, но се слага и зехтин, защото иначе маслото прегаря). Щом се сгорещи мазнината, се ръгва и пресованият чесън. Оставя се самотен в таганя, за да си пусне ароматите без да се препържи, и след това се изсипват ТП* скаридите. Бъркат се да им влезе масълцето навсякъде и се захлупват с капак за 3-4 мин. Пак бъркаш. Като порозовеят отвсякъде – готови са! Слагаш сол и смлян пипер, виното също. Като се поизпари виното и му остане само готварския аромат, добавяш щедро и лимона, че да стане хубав маслено-лимонов сос за топене с меко хлебче. Важно е да не се преготвят – месото им става сухо и жилаво. Изключваш котлона и сервираш в голяма купа на средата на масата, че да е далече на всички и да остане повече за теб!


ТП* - Техни Превъзходителства